От много глава боли. Някой трябва да припомни това на Саджид Джавид, новият министър на финансите на Великобритания. Миналата седмица той обяви увеличение на минималната работна заплата до две трети от медианната, което би я вдигнало до около 10,50 паунда на час, пише Тим Харфърд за Financial Times.
Плановете му трябва да се реализират през 2024 г., ако приемем, че междувременно не се случат непредвидени събития в британската политика. Камарата на представителите в Конгреса на САЩ има същия срок наум за повишаване на федералната минимална заплата от 7,25 на 15 долара. След изборите през 2020 г. това може да си проправи път.
Опасявам се, че се плъзгаме към сериозна грешка - може би не сега, но скоро. И не е късно да я избегнем.
Тази грешка има три елемента. Първият е мащабът на промените, които се планират. Когато минималната работна заплата беше за пръв път въведена във Великобритания в края на 90-те години на миналия век, нея я получаваха само няколкостотин хиляди работници. През миналата година 2 милиона работници получаваха минималното възнаграждение. И според Resolution Foundation, аналитичен център, който силно подкрепя увеличаването на минималната заплата, ако тя беше две трети от медианния доход за миналата година, щеше да се прилага за близо 5 милиона работници. Предложението на Джавид е драматично разширяване на броя на хората, чиито заплати се определят от правителството, а не от търсенето и предлагането. Предложенията в САЩ са още по-сеизмични. Това е по-голяма идея, отколкото повечето хора осъзнават. Да се надяваме, че е и добра.
Вторият елемент на грешката е политизирането на минималната заплата. Това е нещо познато в САЩ, където тя лъкатуши според прищявките на Конгреса. През годините тя се е движела между 4,17 и 11,55 днешни долара. Последното рязко увеличение беше през 2007-2009 г., тоест в лапите на голямата рецесия.
Повечето страни използват формула или технократска комисия, за да определят минималната заплата. Обединеното кралство беше сред тях до 2015 г., когато един от предшествениците на Джавид, Джордж Озбърн, реши, че може да има някакво мимолетно политическо предимство в заобикалянето на комисията и приписването на заслугите за повишаването на минималната работна заплата на правителството. Джавид постъпи по същия начин. В крайна сметка британската политика има достатъчно експерти.
Това е неразумно, тъй като преценката каква да бъде минималната заплата е по същество технократска. Има баланс. Когато забраним на работодателя да плаща по-малко, ние се надяваме, че нископлатените работници ще получат повишение на заплащането, но се страхуваме, че те просто ще бъдат уволнени. Компромисът изисква доказателства за оценка.


Внимание с евтини части от Китай и вносa от САЩ
Тръгна системата на МВР, отново се издава “Гражданска отговорност”
АПС с позиция срещу опита за ограничаване на избирателните права на българите в чужбина
Новите "Страйкъри" пристигат през февруари
INSAIT и Waymo обсъждат проект за безопасност при автономно шофиране
Америка изпуска голямата картина в Арктика
Собственикът на Gucci иска да ви помогне да остареете красиво
Спадът на инфлацията не значи, че митата са безвредни
AI центровете за данни може да пренаситят пазара на фона на кредитна еуфория
Класически Mustang получи сърце от суперкола
Мистериозен купувач плати 38,5 млн долара за единствено по рода си Ferrari
Шофьор вдигна 304 км/ч на обществен път, TikTok го довърши
Забравете за Golf: Тествахме новия бестселър на Volkswagen в Европа
10 превозни средства, които отказаха да бъдат модерни
Най-елегантните идеи за красив маникюр, вдъхновени от цвета на Pantone за 2026
Таро прогноза за 19 - 25 януари 2026
Историк: Цар Симеон I Велики дипломат и отстоява идентичност
Как изглежда днес Майкъл Вартан - холивудският красавец, който излизаше с Дженифър Гарнър и направи хит с Джей Ло
Пеп Гуардиола може да напусне Ман Сити още тази седмица?